Wine & Food Society

Архиви: януари 2018 Wine & Food Society Новини

Защо БЪЛГАРИЯ липсва на СОМЕЛИЕРСКАТА карта на СВЕТА

Публикувано на

 

От няколко години в страната се провежда Конкурсът „Сомелиер на Годината”. „Това е важно както за българското вино, така и за имиджа му по света” – би казал някой. „Да ама Не!” Имиджът се разпростира из Софийско равно поле. В градовете, където първоначално се провеждаха така наречените предварителни кръгове, като Варна и Пловдив не искат да чуят за тях освен децата от местните ТОХ – ове, които се явяваха за пълнеж /не се знае колко е законно/, а победителите пътуваха от София. Съвсем не – случайно „България” е изпаднала от заглавието на „конкурса”. Правилата на The Association de la Sommellerie Internationale са ясни: всяка държава може да членува само с една сомелиерска организация. „Българската Асоциация на Сомелиерите” е член от септември 2001 година и през 2008 година организира в София Европейското състезание, което се случва за пръв път извън Франция. Журито е било съставено от най – големите имена в света на виното и кулинарията, сред които Жерар Басет (MS и MW), Серж Дюбс (най-добър сомелиер в света за 1989 г. и вицепрезидент на ASI в Европа), мадам Шантом (посланник на ASI) и … За по-малко запознатите The Association de la Sommellerie Internationale създава стандартите и организира континенталните и световнитеконкурси на всеки 3 години. Буфосинхрониадата, която се играе у нас, не само че не отговаря на световните критерии, но има и собствено ноу-хау за оценка. Представянето на кандидатите минава през ситото не на 1 /едно/, а на цели 2 /две/ журита. Второто е неофициално и се състои от представители на винопроизводителите, спонсориращи конкурса, които незнайно по каква причина вървят срещу собствените си интереси и продължават да плащат. Вероятно защото в „спонсорските пакети” освен щандче с миниатюрна посещаемост е включено и участие в конкурса със съмнително авторство – „Вино на годината”, който в сравнение с DiVinoTop 50 е меко казано в стил „Мис Мокра Фланелка”, а най – вероятно не са запознати с факта, че „първенецът” от конкурса не преминава отвъд ГККП Калотина. Съвсем в „амбианса” на „Мероприятието” „Критериите” за избор на „Победител” се губят някъде в мъглата. Достъчно е да се видят разликите в образователния ценз на финалистите от миналата година. Класираният на второ място има 2-ро ниво на Court of Master Sommeliers и работи като Сомелиер в частен клуб в Лондон, докато явяващият се на поправителен за 3-ти или 4-ти път „Първенец на годината” е със задълбочени познания по темата, придобити като сервитьор в софийска пицария. Понесен на „крилата на победата” последно гледахме светлия лик му в социалните мрежи, където ни убеждаваше, че, ако си купим едно вино от една изба на минус 33% от „цената”, ще получим „безплатно собственоръчно послание от него”. Та вицът на пазара тези дни е: „ Колко ти е базовата цена /на виното/, а колко ти е безплатното послание….?” Примери за „Върховни” постижения във винения маркетинг у нас, колкото искаш. Въпросът, който поставя този текст, е: Какво правим със Сомелиерство у нас като част от имиджа на България и българското вино по света?
Георги Ганчев

WFS News:
Авторът е основал Българско Винено Общество през 2006 година.