Испанската корида в … иновациите

Photo Copyright: Felicie Inc, Elbulli Fundacion Restaurantes, Wine & Food Society

Всички знаете кой е Салвадор Дали. Но малко са осведомените , че освен сюреалистичните визуализации, покорили света, има и две книги: “Les Dîners de Gala”- „Храните на Гала” и “Wines of Gala” – „Вината на Гала”. Заглавията не са посветени на една телевизионна водеща, а на жената до Дали. За всеки един испанец храната и виното са основна част от съществуването, макар и сюреалистично разказано. В “Les Dîners de Gala” е реализираната мечта на 6-годишния Дали да бъде готвач, както сам твърди. Книгата е издадена през 1973г., когато е на 68г. Илюстрациите са пиршество на характерното чувство към абсурда, а рецептите – 150 на брой – са събрани от топ готвачи на Париж. Четири години по-късно излиза “Wines of Gala” като своеобразно продължение… Феран Адриа – друг испанец, или Салвадор Дали на молекулярната кулинария … За чудещите се какво е това: В края на ХХ век френският учен Ерве Тис решава да намери пресечната точка между кулинарията, химията и физиката и да разгради храните на молекули, за да експериментира със състава им. Феран Адриа от средата на 90-те години започва истинска революция във висшата кулинария. Неговия ресторант “el Bulli”, който се намираше в Girona – Жирона, Каталуния, имаше три звезди от Мишлен и на няколко пъти бе обявяван за “Най-добър ресторант в света” от британското списание “Restaurant”. През 2011г. “el Bulli”, който получаваше над 2 милиона молби за резервации на година, затвори врати. Новата кулинарна лаборатория ще се казва “el Bulli 1846” и ще отвори това лято. Само на 100 километра оттам, в Барселона, Хавиер Паломар прави достъпна за България и Балканите, най – новата технология на BioSystems, наречена Еnology – революционен метод за анализ на вина и храни, с пъти по-скоростен и рентабилен от предлаганите до момента.

By George Ganchev – Hedonique, Founder of Wine & Food Society

за Beyond Taste, Oltre Il Gusto – Magazine

Photo Copyright:  Rosé Wine Expo, Wine & Food Society

31 Май – 2 Юни – Казанлък

Една роза, две рози, три рози – красота; аромат; букет, в къщи или поднесен на приятел. Сега си представете поля от рози, вълни от аромати и пейзажи с красоти, поднесени от Бог към хората. Това е Розовата долина в България или долината на Тракийските Царе, както се разбра от съвременната археология. За траките можете да прочетете в „Илиада” и „Одисея” на Омир, но къде и как са живели техните царе, можете да видите и усетите само тук. Това е конен /изтребителите в онези времена/ народ, за чийто произход има много версии: датирани на повече от 8000 години, последните генетични анализи показаха 90 процента съвпадение с гените на съвременните българи… Безспорни са култът към виното, както се вижда от откритите златни съдове, и култът към Орфей… По техните земи през Средновековието /има различни версии/ се пренася Дамаската роза – Rosa Damascena, от чиито поколения се създава самостоятелен подвид – Казанлъшка Роза, Rosa Кazanlika V. T. Казанлък е съвременната столица на розовата долина, а тракийската Севтополис се намира на дъното на един язовир, плод на „бурното” социалистическо строителство, на километра от града. Тук можете да откриете всички възможни ястия от речни риби, приготвени страхотно в ресторантите около езерото. Като косвено доказателство за генетичния съвпад между траките /Орфей/ и съвременните българи преди 113 години се организира първото официално празнуване на розобера. Тайнство, което се случва при първите лъчи на слънцето, за което пристигат гости от цялата планета. За да станат жреци на пиршеството от възприятия, което сполетява Розо-берача, към ритуала се присъединяват французи, германци, англичани, италианци и най-вече японци, които прелитат половината свят, за да бъдат на това място в този момент. Вероятно гените са проговорили и на г-жа Анна Дундакова, която през 2010 година организира първото издание на Rosé Wine Expo в Казанлък, като към магията на Царицата на цветята прибавя и тази на Виното. Единственият на Балканите Фестивал на виното Розе – Rosé Wine Expo – Kazanlak – тридневна винена орфеада в духа на тракийските мистерии с много музика,поезия и рисунка. Елитни и крафт вина,технологични иновации и стари практики и традиции, големи и малки винарски изби, утвърдени и дебютанти-винопроизводители от всички винени области на България. Националният конкурс за най-доброто розово вино на България „Златен киликс” е ежегодна среща на винени съдии,експерти,журналисти и дизайнери,модни корифеи и визуални артисти. По цял свят се организират форуми на Розето, включително и световни, но никъде другаде Розе не се пие сред поля от Рози. Може още много да се описва, но няма как де се разкаже случващото се. Може само да се преживее. Rosé Wine Expo има всички шансове да се превърне в световен празник на Розето, както Фестивалът на Розата в Казанлък е.

Статията, скоро ще бъде достъпна на български език.

This story is prepared by Mr. George Ganchev – Hedonique, Founder of Wine & Food Society
only for „Beyond Taste, Oltre Il Gusto” – Magazine.

Looking at the map of Europe, Bulgaria is at the same latitude as Spain, southern France and Italy. Here in the land of the Thracians from the deepest antiquity, the four mountains define a huge variety of terror and wines.

The Thrace
/300 and 400 BC./
The Thracian wine was praised even in ancient literature. Herodotus wrote in his treatise “The Histories of Herodotus” that Cleomenes lost his senses drinking “wine unmixed with water”. In “The Iliad” Homer writes of “a cup of wine as sweet as honey” – Book 18. What we know of their taste from back then can be drawn from Homer who wrote “as often as they drank that honey-sweet red wine he would fill one cup and pour it into twenty measures of water, and a smell would rise from the mixing-bowl marvelously sweet” (The Odyssey, Book 9). We can only assume that ancient red wine was thicker, sweeter and more fragrant. What is sure, though, is that the ancient Thracians, the The Legend of Mavrud
The legend tells of an young man from the remote past, when khan Tervel /700 – 721 AD/ – St. Trivelius, the savior of Europe, ruled the Bulgarian lands. The lad had recently been recruited in the army. When his mother saw him fighting for the first time, she gave him a canteen with a special liquid. She told him that whenever the courage eluded him, the young man should drink from the canteen in order to regain his braveness.
In the campaign against the Arab horde during the siege of Constantinople on the 15th of August, 718, the young man was inspired and imbued with courage. Several times he saved the khan from sure death. He was fearless. At the end of the battle, the khan searched the young man and found him lying wounded amongst several dead bodies. The khan then asked him:
– „Young man, this is the first time you have entered a battle, your comrades fled because of fear, you remained bold. How did you gather such courage?”
– „ My mother gave me a canteen, filled with a miraculous liquid. She told me to drink from it whenever I’m scared. So I did.”
The khan took a sip from the canteen and immediately fell warmness going through his body. His mind cleared, his strength recovered. The khan smiled and asked the lad:
– „What is your name?”
– „My name is Mavrud! – replied the young man.
– „From this day forward let this miraculous liquid be named after you – Mavrud, so that the future generations remember your courage!” – said khan Tervel.
Middle Ages
The quality of the Bulgarian wines was described in the centuries that followed. A legend tells that during the Fourth Crusade /1202 – 1204/, knights entered the city of Asenovgrad. But the Mavrud that they found there made them kind and they spared the inhabitants.
Other documents were alsow found, that describe the abundance of wine in the region. During the Middle Ages the monasteries played an important role in the development of wine-making. Monks were among the avid admirers of the liquid. Evidence in the Bachkovo Monastery indicates that monks drank between 4 and 8 cups of wine a day, which is an average of more than a liter. The barrels, in which held the wine, were stored underground in stone-walled cellars, where they were kept at low temperatures.
After the Independence 1878
When Europe celebrates Valentine’s Day – on the 14th of February, in Bulgaria we celebrate Saint Trifon Zarezan – the heavenly patron of the wine. This is the first holiday associated with spring. The name Zarezan comes from the fact that the vines are ritually cutted then. Blessing vineyard, drinking wine, eating and dancing a lot …
It 1938 that vineyards returned to the prephilox. A French specialist was invited to assess Bulgarian grape varieties and soil types. These are the first attempts to plant French grapes such as Gamay Noir, Sauvignon Blanc and others.
The period of socialism 1944 -1989
In 1978 an entity called “The Central Tasting Committee” was created. Wine had to pass strict requirements and was categorized based on quality control. Although around 90% of the wine, which was of low to medium quality, was still exported to the USSR, the creation of the Committee helped Bulgaria in broadening its markets to England, Germany and Japan, where Bulgarian high-quality wine was praised for its affordable prices.
Bulgarian wine industry is export orientated. The foreign trade accounts for 64% of the production. During the period 1986-1990, Bulgaria was the 5th largest exporter of wine with average annual export of 1804 thousand hectoliters (Bulgarian National Bank).
Nowadays
Today, after ten years of full membership in the European Union, Bulgaria ranks 15-th in the world ranking of wine-producing countries. Over 200 producers of modern wines from many local and world varieties are waiting for you. Wine & Food Society – Bulgaria is honored to be your host of this wine tour. Cheers!

На 7-ми юли в София, България създателят на Wine & Food Society – г-н Георги Ганчев, представи бизнес модела на интернет платформата Wine & Food Society в рамките на Седмата среща на ръководителите на правителствата на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Концепцията предизвика огромен интерес сред делегатите на страните-участнички във форума.

Prev

1of8

Next

На 04 юли в София се състоя премиерата на WINES OF BULGARIА.
Тази книга ще ви върне към историята, традициите и културата на България, където виното присъства неизменно. Красота, труд и слава струи от страниците ѝ! Ще ви срещне със сърцати хора и дестинации, които ще отворят сетивата ви за други светове. Идеолог на проекта е Г-жа Цветелина Николова,

Управляващ директор на Катаржина Естейт. В исторически план България е известна като водещ производител и износител на качествени вина. След тежък период през 80-те години, винопроизводството ни отново бележи разцвет. Построиха се много нови изби, произвеждащи модерни вина, съобразени с последните световни тенденции. Увеличава се броя на избите, които правят био вина и

вина с понижено съдържание на сулфити. Не остава незабелязано и получаването на множество награди и медали на най-оспорваните и престижни винени конкурси. Българските вина притежават всички качества да завладеят световната винена сцена. Страната ни е с огромен потенциал във винопроизводството, защото към днешна дата можем да се похвалим с най-модерни технологии в

сектора, голямо разнообразие на винени сортове, както и прекрасен тероар, специфичен за всеки един от регионите. Имаме все повече поводи да привличаме вниманието на световната винена общност към нас.
Въпреки това липсата на имидж на българските вина, както и слабото маркетиране на България като винопроизводител са от основните ни проблеми. И колко хубаво и навременно е едно от

посланията в книгата WINES OF BULGARIA – думата ЗАЕДНО! WINES OF BULGARIA- една книга с 400 страници, 50 изби от 9 района в страната, стотици вина – призьори в конкурси и много поводи да сме горди и щастливи. Вярваме, че ще ви достави наслада и ще ви кара да мечтаете, а винопроизводителите ще мотивира да работят за обща кауза – повишаване и развитие на винените култура и туризъм и

изграждане на по-добър имидж на българското вино по света. „Ние с високо вдигната глава трябва да се съберем и да кажем, че подкрепяме идеята да развиваме имиджа на българското вино”, каза авторът на идеята по време на премиерата на изданието.

Наслаждавйте се!
Книгата е вече в добрите книжарници в страната и може да се поръча на: sales@wineofbulgaria.com

От няколко години в страната се провежда Конкурсът „Сомелиер на Годината”. „Това е важно както за българското вино, така и за имиджа му по света” – би казал някой. „Да ама Не!” Имиджът се разпростира из Софийско равно поле. В градовете, където първоначално се провеждаха така наречените предварителни кръгове, като Варна и Пловдив не искат да чуят за тях освен децата от местните ТОХ – ове, които се явяваха за пълнеж /не се знае колко е законно/, а победителите пътуваха от София. Съвсем не – случайно „България” е изпаднала от заглавието на „конкурса”. Правилата на The Association de la Sommellerie Internationale са ясни: всяка държава може да членува само с една сомелиерска организация. „Българската Асоциация на Сомелиерите” е член от септември 2001 година и през 2008 година организира в София Европейското състезание, което се случва за пръв път извън Франция. Журито е било съставено от най – големите имена в света на виното и кулинарията, сред които Жерар Басет (MS и MW), Серж Дюбс (най-добър сомелиер в света за 1989 г. и вицепрезидент на ASI в Европа), мадам Шантом (посланник на ASI) и … За по-малко запознатите The Association de la Sommellerie Internationale създава стандартите и организира континенталните и световнитеконкурси на всеки 3 години. Буфосинхрониадата, която се играе у нас, не само че не отговаря на световните критерии, но има и собствено ноу-хау за оценка. Представянето на кандидатите минава през ситото не на 1 /едно/, а на цели 2 /две/ журита. Второто е неофициално и се състои от представители на винопроизводителите, спонсориращи конкурса, които незнайно по каква причина вървят срещу собствените си интереси и продължават да плащат. Вероятно защото в „спонсорските пакети” освен щандче с миниатюрна посещаемост е включено и участие в конкурса със съмнително авторство – „Вино на годината”, който в сравнение с DiVinoTop 50 е меко казано в стил „Мис Мокра Фланелка”, а най – вероятно не са запознати с факта, че „първенецът” от конкурса не преминава отвъд ГККП Калотина. Съвсем в „амбианса” на „Мероприятието” „Критериите” за избор на „Победител” се губят някъде в мъглата. Достъчно е да се видят разликите в образователния ценз на финалистите от миналата година. Класираният на второ място има 2-ро ниво на Court of Master Sommeliers и работи като Сомелиер в частен клуб в Лондон, докато явяващият се на поправителен за 3-ти или 4-ти път „Първенец на годината” е със задълбочени познания по темата, придобити като сервитьор в софийска пицария. Понесен на „крилата на победата” последно гледахме светлия лик му в социалните мрежи, където ни убеждаваше, че, ако си купим едно вино от една изба на минус 33% от „цената”, ще получим „безплатно собственоръчно послание от него”. Та вицът на пазара тези дни е: „ Колко ти е базовата цена /на виното/, а колко ти е безплатното послание….?” Примери за „Върховни” постижения във винения маркетинг у нас, колкото искаш. Въпросът, който поставя този текст, е: Какво правим със Сомелиерство у нас като част от имиджа на България и българското вино по света?
Георги Ганчев

WFS News:
Авторът е основал Българско Винено Общество през 2006 година.

Пием вино и си говорим с Емо. През стъклената врата до нас около 15 човека се учат да готвят, мирише ….. на вкъщи. Вероятно всички в България са чували за Списание Бакхус, Ресторант на Годината, Българско Вино на Годината, DiVino.bg, DiVino.Taste. Зад всичко това стои Емил Коралов.

Wine & Food Society News Началото ?
Годината е 1999. По това време работех в рекламната агенция на вестник Капитал.

Моят приятел Филип Харманджиев – единият от собствениците на изданието тогава, купи Винпром Дамяница и на улица „Иван Вазов”, където се помещава редакцията, стана много винено… От дума на дума и от чаша на чаша се роди идеята за създаване на Списание Бакхус. Първият брой беше меко казано наивистичен, но за сметка на това зареден с много ентусиазъм, а моите познания стигаха да различа успешно Каберне Совиньон от Шардоне. С времето нещата се развиха, не без помощта на автори като: Цаньо Сърнев и Оги Цветанов

(за съжаления покойници вече).

Wine & Food Society News Ресторант на годината ?
С напредването в материята се завъртя идеята за създаване на такъв конкурс и през 2001 година беше първото му издание. Той нямаше да се случи, ако зад гърба ни не застана Chivas Regal. Тогава интернет не беше толкова навлязъл, нямахме почти никаква информация както и самочувствие. Решихме за всеки от конкурсите да каним като член на журито по един международен експерт, които ни отвориха очите за много неща, с което помогнаха и на ресторантьорите „да си сверят часовниците”. В журито на „Ресторант на годината” са били: италианският шеф-готвач Карло Силвестрини, собственик на ресторант в Пиза; главният готвач на лондонския клуб “Риц” – Филип Вандевал, и най-голямото име в бранша, гостувало в по това време в България, испанският шеф-готвач – Пако Росеро.

Wine & Food Society News Българско вино на годината ?
Това е последният проект, на който съм инциатор, в рамките на Списание Бакхус. Първият конкурс беше проведен през 2008 година и голямата награда спечели Santa Sarah Privat, реколта 2006 г. За този избор трябва да се знае, че вината минаха през няколко дегусатции, за да изберем най-доброто, за разлика от други класации. Другото, което е малко известно, е, че за оценяването на вината бяхме поканили Стивън Спъриър – едно име легенда в света на виното. Това е човекът, който на 24 май 1976 г. организира сляпа дегустация на френски и калифорнийски вина, останала в историята като „Парижкото възмездие”. Събитие, в което побеждават американските вина, оценени от френски съдии, което обръща световните тенденции. Може би тук трябва да кажа, че класациите на вината имат по-скоро ориентировъчен характер. Разбира се, не могат да се сравняват вина, оценени с 82 точки и тези – с 92, но, ако имам 5 вина с 92 точки, то, кое да изберем от тях, е лично предпочитание.

Wine & Food Society News DiVino.bg ?
Създадохме го заедно с тогавашния екип на Списание Бакхус, като развихме различни проекти в модерната информационна среда на интернет. Разбира се не забравихме и издателската си дейност. Нашите издания ценителите могат да открият под марката на Gourmet Publishing.

Wine & Food Society News DiVino.Taste.?
Стартирахме го през 2011 година във Военния клуб като формат единствено и само за български производители. Поради големия интерес от 2013 година сме в НДК. С времето се превърна в най-големия форум за българско вино като участници и посещаемост. В предстоящото издание, което ще се проведе на 17, 18 и 19 ноември, ще има с 2-ма участници повече от миналата година, което ги прави повече от 70. За любопитните какво се случва извън България имаме Мастър класове, които могат да се видят в програмата. Това, което прави DiVino.Taste. успешено, е стандартът. Няма щандове има само маси, което изравнява представянето на всички производители – големи и малки, и главен герой е виното. Малко се знае, но е записано в договорите с участниците, че зад масите трябва да застанат собствениците на винарните, за да се срещнат очи в очи с хората, които купуват вината. Този контакт е изключително важен за самите тях и би трябвало да се възползват от предоставената им възможност. Заради реконструкцията на НДК по повод Европредседателството на България през 2018 година за това издание ще бъдем разположени в Зали 7, 8 и 9 на петия етаж на Националния дворец. Така че, до DiVino!
Срещите ни с Емил Коралов ще продължат, защото има какво да разказва за личните си пътувания, кулинарни и винени посвещения в различни точки на света.

Само преди дни нещо изключително се случи в България – OIV (International Organisation of Vine and Wine), проведе юбилейния си 40-ти конгрес в София. Основана в началото на XX век, това е най-голямата междуправителствена организация в света, в която членуват 46 държави-производителки на грозде и вино и 40 университета. С българката, която получи дипломата си „Магистър на науките по Винен мениджмънт“ на OIV на българска земя, по време на заключителната част на конгреса, г-жа Цветелина Николова, се срещаме в офиса на Катаржина Естейт в София.

Wine & Food Society News
Какъв е приемът и какво е всъщност обучението в OIV ?

Годишно се приемат само 13 до 16 души от цял свят. Освен задължителните тестове, които минах, трябваше да разработя и няколко теми, свързани със сектор вино.. След това следва процес на проучване и одобрението дойде след година. Методологията за проучване на кандидата за обучение в OIV е строга. Не бих го нарекла обучение, по скоро е посвещение в светая светих на виното. За три години обикаляш пет континета, където имаш възможността да опознаеш местните практики до най-дребни детайли – от почвите до пазарната реализация на виното на другия край на света. Посещават се и страни, които не са големи вино-производители, но са големи пазари, като Скандинавските държави, Япония, Южна Корея. Това ти дава огромна информация, която пък дава простор на въображението ти и те провокира към въвеждането на иновации.

Wine & Food Society News
Връчиха Ви дипломата на гала вечерята на конгреса, което се оказа голямо изключение в практиката за дипломиране в OIV. Как се случи това?

Всъщност дипломите са две: едната е „ Магистър на науките по Винен мениджмънт” на OIV  и „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро – Монпелие, Франция. Това се случи по идея на Моника Кристман – Президент на OIV; Жан-Мари Оран – Генерален директор на OIV; Мишел Бурки – Генерален делегат на AUIV, Никола Голдшмид – Директор на програмата „Магистър на науките по Винен мениджмънт“ на OIV, които бяха на конгреса и ми ги дадоха лично. Това е жест на висока оценка за България, работата ми за Катаржина Естейт и персонално за мен, защото в света на OIV се гледа всеки детайл.

Wine & Food Society News
Тези дипломи Ви нареждат сред най-високопоставените специалисти в областта на винопроизводството, винения мениджмънт и маркетинг. В качеството Ви на Управляващ директор на Катаржина Естейт това как ще се отрази на вашите вина и българското винопроизводство като цяло?

Със сигурност ще се гледа на България по друг начин. Вече имаме модерни изби и много инвестиции в сектора. Произвеждаме качествени вина, които привличат все повече почитатели. Имиджът на българските вина расте и ще продължава да расте в световен мащаб. Надявам се, че българските вина ще отбележат силно присъствие на всички световни пазари.

Wine & Food Society News
Накрая нещо лично – кой е любимият сорт вино на Цветелина Николова?

Принципно всеки един сорт си има собствено обаяние и собствен характер, по скоро зависи от това в какво настроение съм, но обичам да експериментирам и опитвам нови вкусове. Последно ме впечатли аржентинското Торонтес, като човекът, който ме посвети в това вино беше Жерар Басе ( един от топ сомелиерите в света ) при обиколката ни в Латинска Америка, която беше част от обучението ми в OIV.

Prev

1of9

Next

В едно блиц интервю Wine & Food Society News ви среща с най-малкия управляващ собственик на изба в България, а може би и в света – г-н Стефан Далаков.

Prev

1of9

Next

Здравей, на колко години си?
На 12 години съм.

С какво сe занимаваш в момента, освен че ходиш на училище?
Ходя на училище и основно помагам в правенето и представянето на вината на семейната ни изба – “BETTER HALF”.

Коя ти e любимата винена дестинация и защо?
Любимата ми винена дестинация e Saint Emillion заради красивите пейзажи и най-вече прекрасните вина, които се правят там.

Какво мислиш за българските вина и мястото им на световния пазар?
Мисля, че българските вина имат голям потенциал и възможност да си намерят място на световния пазар.

Кой ти е любимият сорт грозде и с каква храна го препоръчваш?
Любимият ми винен сорт е совиньон блан. Препоръчвам го с морски дарове като скариди или lobster.

Къде се виждаш след 10 години?
След 10 години се виждам като успял бизнесмен, който има винени имоти по целия свят.

За какво мечтаеш?
Мечтата ми е да обиколя света, като посещавам изби навсякъде.

Какво би казал на производителите и ценителите на виното?
На винопроизводителите и любителите искам да кажа, че няма възрастово ограничение за това да си любител на виното!

Ива – Проводница от този до Другия свят, ваш водач в Wine & Food Society Сафари.

Prev

1of9

Next

Всяка година в последната неделя на месец май, неделята преди празника на Св. Св. Константин и Елена /3 юни, стар стил/, нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово, но и от други странджански села, са ходели на място, наричано Влахов дол, Припор, Голямата аязма, Родината…

Мястото се намира на равно разстояние от всяко едно от тези села, в миналото там е имало пет извора, сега е останал само един – Голямата аязма.
„В местността Голямата аязма, в последната неделя на м. май, още преди да са дошли нестинарските шествия от селата, идвал „влях“ /така в Странджа наричат елен/, почиствал свещения извор с рогата си и лягал, за да си почине, сетне се оставял доброволно да бъде жертвопринесен. Веднъж обаче хората не го изчакали да си почине и го заклали уморен. От този момент вляхът /еленът/ престанал да идва за жертвоприношение, хората го заменили с друго животно и започнали сами да почистват язмите си.” От незапомнени времена заради доброволната жертва на елена местността и до днес носи името „Влахов дол“.

Според легендите, предавани в нестинарските родове, на това място е съществувало селище, там се е зародила вярата в светците Костадин и Елена и огнената обредност в тяхна чест, там са се родили първите нестинари, откъдето са се разселили по другите села, и заради това в техните представи това е Родината. В незапомнени времена на това място светците били намерени мъртви, там се явявал Св. Костадин и е проговорил на хората да стъкмят голям огън и да тъпчат в жаравата му. Всяка година хората от странджанските селища се завръщат и правят общ панагир. В тая Светая Светих, всяко село има своя олтар – одърче. Землищата на селата в цяла Странджа са осеяни с култови постройки, наричани одърчета – те са най-старата веществено документирана постройка на светилище и се правят само край аязми /свещени извори/ на светци, които са почитани от нестинарите. Най-често са изграждани след пророкуване или съновидения на местни хора от нестинарската общност. Местата се посещават на празника от шествие, водено от нестинарските икони на селището, съпроводени с гайда и тъпан. Одърчетата служат за поставянето на иконите да сколасат /да починат/, за поставянето на свещи, цветя, кърпи и хлябове, донесени от вярващите като дарове. Опашатите нестинарски икони стоят изправени на одърчето, защото „светците трябва да стоят изправени и да гледат обреда в тяхна чест”. Тук се извършват кървавите жертви под монотонния ритъм на тъпана, раздават се безквасни хлябове, тук се правят обредните трапези и хора́, тук прихваща нестинарите…
Пет са одърчетата на Влахов дол – на Българи, Кости, Граматиково, Кондолово и Сливарово, пет са и нестинарските шествия, идващи от различни посоки в планината, пет тъпана думкат и пет гайди засвирват нестинарската музика и огласят най-потайните долове на Странджа.

„Едно време една нестинарка сънувала…..от едно орехово дърво, дето расте на Влахов дол трябва да се направят шест икони, да се изработят и изпишат на едно място. Било време дето думата на нестинарката била закон и го сторили…Затова и иконите на костийци и ургарци са Братя.” Всички нестинари в Странджа, особено тези от селата Българи и Кости, считат себе си за братя, заради общата „Родина“ – Влахов дол.

„Тя, язмата, Влаховата ни крепи – тя крепи българския народ. Това е светиня. Така ми разправя Бог.” Това са думи на най-известната нестинарка от с. Българи Злата Даскалова, казани през 1947 г.

През 1947 г. е последната среща на Братята в Родината…
После мястото бива забравено и изоставено.
През 1986 г. все още са можели да се видят разрушените дървени конструкции на одърчетата, напуснати отдавна от светците и от хората…
През 2005 г. петте шествия са събудени за нов живот. Мястото, помнено само от най-възрастните, дочаква братята с нови току-що издигнати олтари – одърчета, и те отново се срещат и заедно правят своя панагир…

ПАНАГИРЯТ
Рано сутринта епитропът /човекът, който се грижи за нестинарските и църковните празници в нестинарските селища/ изнася иконите на светците Костадин и Елена от църквата. Те са носени от млади момичета и момчета. Шествието е водено от музикантите, върви се бързо, почти бегом. По средата на пътя, в местността Рупите, спират да починат при одърче. Палят свещи, подреждат кърпи и пешкири. Младите играят хоро и пеят панагирски песни. Тръгват към Голямата Аязма в същия ред и ход. Когато пристигнат, всяко шествие, начело с тъпана и гайдата, се отправя към своята аязма, долу в дола. Там умиват иконата, наливат вода и отиват при своето одърче да поставят иконата на мястото й „изправена да гледа”. Поставят от двете й страни дарове – пари, кърпи, обредните хлябове. Всеки налива вода от „своята аязма” и поставят шишетата до иконата – тази вода занасят вкъщи. Епитропа прекадява иконата и хлябовете, разчупва ги и ги раздава. Мъжете колят обречените курбани и седят около трапезите. Най-възрастните си спомнят, че всяко село е правело свое хоро около своето одърче. След тези хора́ подхващали нестинарското и ако имало „прихванати“ нестинари, разстилали жаравата и играели в огъня. На връщане шествието било в същия ред, пак спирали при одърчето да почине иконата. В селото първо връщали иконата в църквата, епитропът оставял там събраните дарове и пари. Хората се прибирали по къщите си, преобличали се и се събирали на хорището, където играели хора цяла нощ.

БРАТЯТА ОТВЪД РОДИНАТА
През 1914 година, по силата на споразумение между България и Гърция, гръцки говорещото население от Странджа трябвало да напусне пределите й и да се засели в новите територии на Гърция. И обратно – тръгват керваните с български бежанци от Одринска и Егейска Тракия към новите граници на България. За разлика от българското население, гърците се заселват на компактни групи в селата Агия Елени, Лангада, Мелики, Мавролефки, Керкини /пет села!/. Тази компактност на изселниците носи със себе си цялата обичайно обредна система на това население, почитането на нестинарските патрони, огнената игра в тяхна чест и всички целогодишни обредни действия, свързани с веруюто, наречено „нестинарство“.
Подобно на своите Братя, останали в България, те се сблъскват с нетърпимостта на Православната църква и обявяването им за беснуващи еретици. Именно поради своята компактност обаче те успяват да запазят традицията, която носят от Родината и да я превърнат в непоклатима традиция за своите потомци.
Днес изброените гръцки села имат силен и авторитетен нестинарски „тиас” /религиозно братство, общност на базата на вяра, от старогр./, който продължава всички традиционни обредни практики с някои иновации. Те обаче добре познават своя произход. Нестинарите-гърци и до ден днешен наричат вътрешна Странджа “Родината”.
След възобновения панагир на Влахов дол през 2005 година, те се завръщат и играят там, в земите на предците си, при своите “братя” – българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение – “Голямата аязма”.
Тук е мястото да вмъкна разяснение, относно гръцки говорещото население и гръцко ли е то. Приблизително 8 века /между VII и ХV век/ Странджа, като гранична географска област, е прехвърляна ту във византийски, ту в български владения, поради което върху населението й не е упражняван едностранен военно-политически контрол. Тя е гранична земя с двуезично население – хората говорят двата официални езика. Това население е с обща обичайно-обредна система, която включва нестинарството и Белият кукер. Етнодефинирането на хора по език е съвременно политическо недоразумение, което разделя населението на Странджа на гърци и българи. След Балканските войни изселените „гърци“ от Странджа не се разбират с гърците в новата си родина. Диалектът, който носят, е архаичен гръцки, който се е развивал с различна културна среда. Изселниците са рупско странджанско население с генетично родство с български говорещите им братя. Вероятно гените са много по-силни от политиката, щом нестинарите от Северна Гърция продължават да наричат Странджа планина, своя родина.

ПОСЛЕПИС
В нестинарството танцът в жарава е съществен епизод, но не изчерпва смисъла на обреда. Твърде големия интерес от хора, които не разбират неговото духовно естество, извежда на преден план огнената игра и в резултат това променя самата същност на обредността. Нестинарството е изпълнение на дълг „за доброто на хората и на света”, според обясненията на най-възрастните. За изпълнението на обреда, танцът в жарава не е задължително условие. Той се случва само ако Св. Костадин отвори пътя на вярващите, които принадлежат към нестинарското общество. Външни хора са недопустими и накърняват дълбоко истинските носители на нестинарството, защото то не се заучава чрез тренировки и медитация.
Повечето от хората, които днес демонстрират нестинарски танц, са само огнеходци. Единственият им шанс да се впишат в нестинарския панагир е имитирането на нестинарския танц с помощта на овладяна техника, демонстриране на религиозност, носене на икони и дори понякога с търсене на нестинарско потекло. Единствената сила, която огнеходците притежават, е силата на собствения си дух. Тя е твърде много отдалечена от дълбоко осмислените религиозни преживявания на нестинарите, за които пътят през транса и прихващането, през нажежената жарава, е път, който не е самоцел, а може и трябва да се извърви със Св. Костадин, за да бъде показана силата му и освободен неговият дух. Това е върховият момент в култа му, поверен единствено и само на нестинарите, удостоени от него с избраничество.
През последните години комерсиализацията на нестинарския обред достига нови върхове, което е болка за всеки един изследовател и приближен до духовните измерения на това изключително наследство. Малко се знае, а и не се казва, че нестинарството и танца в жарава са били разпространени в около 30 странджански селища, което е засвидетелствано от наблюдатели – етнографи и историци, до края на XIX в., когато планината претърпява огромен демографски катаклизъм. Потомствената нестинарска общност в с. Българи има изключителната заслуга до края на 90-те години на XX в. да съхрани обредността, въпреки че няма нестинари, които да влизат в огъня. За нещастие, тази общност много бързо е отстранена и заменена от местната власт, заради противопоставянето й срещу профанизацията и станалото модерно „продаване“ на зрелища, като настоява обредът да се случва по стария ред. Към днешна дата, ръководителите на наследството, вписано като Световно значимо нематериално наследство на Юнеско, продължават да подменят историята и същността на нестинарството с настояването, че то принадлежи само на с. Българи. Същите хора се опитват да ръководят и обредните действия на Влахов дол, като не допускат правенето на огън и влизането в него на нестинари от други селища с мотива, че това може да се случва само на площада в с. Българи. Което, искам да им припомня, е голям грях в очите на светците, на които се кръстят. Злата Даскалова – последната нестинарка от с. Българи, влиза в огъня за първи път през 1940 г., на петдесетгодишна възраст, именно на Влахов дол. Самата тя споделя, че там силата е най-голяма. За щастие това е записано и публикувано.

За радост на общностите, които се грижат за опазването на нестинарството като жива и автентична традиция, празникът на Влахов дол не се посещава от туристи, които търсят атракции и силни преживявания. Именно заради това силата и атмосферата на този нестинарски панагир е неимоверно завладяваща, там няма режисирани сцени и очаквания на публиката – всяко действие произтича от вярата и дълбокото уважение към традицията. Всички хора, които ще присъстват на шествието и панагира, всички, които ще успеят да стигнат до мястото и да се присъединят към вярващите, трябва да направят това единствено в качеството си на поклонници!