Ива – Проводница от този до Другия свят, ваш водач в Wine & Food Society Сафари.

Днес се изсипва поредната порция дъждо-сняг за март. Тъкмо времето, в което един столичанин, загледан през мрачното небе на прозореца в офиса открива, че поредния дъждо-сняг, всъщност предвещава приказни пролетни дни и небе, което сияе и трева по която ходи бос ….Време е да помисли с какво ще нахрани поизмръзналата си зазимена душа, неистово копнееща, за слънчево-солени игри или морско-селски привечери с дъх на розе или анасон.
Странджа е мястото на вечното завръщане, така гениално я нарече човек, който разбираше приживе, че веднъж влезнал в нея, излизаш от линейната протяжност на времето и попадаш в митилогичното. И се завръщаш. Защото историите й са неизчерпаеми, легендите й се случват и до днес, а вълшебните й съновидения спохождат всеки, който повярва…..
Качваш се, заедно с отбрани приятели в джип, стигнал си почти на края на България, може да го сметнеш и за начало – в Малко Търново – единственият град в сърцето на планината. Незнаеш какво да очакваш, знаеш само че зеленото е необятно, дивотията личи дори в погледите на местните, но водачите с които си се запознал, определено те правят още по-любопитен. И не си сгрешил като си тръгнал да откривателстваш, защото местата, които ще видиш са необикновени. Повече няма да бъдеш същия, завесата ще се повдигне от единия край на Другия свят – този на светците, които живеят сред хората, имат си домове и се появяват на вярващите, сядат с тях на трапезите и им говорят . Другият свят на самодиви и змеьове, които присъстват в разказите на хора от първо лице в стил „вчера бях на нивата и го срещнах, та ми проговори….еди кво си“. Другият свят, където усойни и влажни пътеки те водят до хилядолетни свети места, където всепоглъщащата тишина ти позволява да чуеш думите на сърцето си. Палиш свещи, наричаш желания, гладно поглъщаш залците обреден хляб, задължително донесен от някой в групата и се чувстваш вечен. Вечен си и затова се завръщаш!
Защото вечерта, когато си избрал да преспиш в тази планина, ще приседнеш под тихия смокинов навес, който ухае, защото смокините зреят бавно и сочно, както и гроздето…..Ще отвориш бутилка ароматно вино или анасонлийка /еднакво подхождат на смокините/, на старата дъбова маса, излъскана от блъскане на хлябове и козунаци, ще сложиш парче сирене /защото не може да не минеш през биволската ферма наблизо/, ще скъсаш босилек с домат от градината, ще си взел някоя прясна пъстърва от рибарника или ще наловиш речни раци…..бабата от съседната къща ще донесе баница с треволяци, дето тук наричат зелник. И с отбраните си приятели ще разнищвате преживяното, а може и да мълчите от преживяното…. гладно поглъщайки даровете на Странджа, усещайки всеки деликатен и силен аромат на храната, ще я изядете първо със сетивата си, защото от преживяното те са изострени…..
И ще ви се стори като завръщане. Като едно забравено „у дома“.
И ще се завъръщаш вечно.

Устието на Река Велека

Prev

1of13

Next

Село Варвара

Prev

1of16

Next

Село Бродилово

Prev

1of14

Next