През далечната 1984 година в Град Поморие от майка Alicante Bouchet и баща Grand Noir се ражда най-новият член на Българската селекцията на Wine & Food Sоciety. Вино, стигнало до нас под грижата на Доайена на българското сомелиерство, г-н Коста Канариа. Благодарим ти, Коста !

Prev

1of5

Next

Ива – Проводница от този до Другия свят, ваш водач в Wine & Food Society Сафари.

Днес се изсипва поредната порция дъждо-сняг за март. Тъкмо времето, в което един столичанин, загледан през мрачното небе на прозореца в офиса открива, че поредния дъждо-сняг, всъщност предвещава приказни пролетни дни и небе, което сияе и трева по която ходи бос ….Време е да помисли с какво ще нахрани поизмръзналата си зазимена душа, неистово копнееща, за слънчево-солени игри или морско-селски привечери с дъх на розе или анасон.
Странджа е мястото на вечното завръщане, така гениално я нарече човек, който разбираше приживе, че веднъж влезнал в нея, излизаш от линейната протяжност на времето и попадаш в митилогичното. И се завръщаш. Защото историите й са неизчерпаеми, легендите й се случват и до днес, а вълшебните й съновидения спохождат всеки, който повярва…..
Качваш се, заедно с отбрани приятели в джип, стигнал си почти на края на България, може да го сметнеш и за начало – в Малко Търново – единственият град в сърцето на планината. Незнаеш какво да очакваш, знаеш само че зеленото е необятно, дивотията личи дори в погледите на местните, но водачите с които си се запознал, определено те правят още по-любопитен. И не си сгрешил като си тръгнал да откривателстваш, защото местата, които ще видиш са необикновени. Повече няма да бъдеш същия, завесата ще се повдигне от единия край на Другия свят – този на светците, които живеят сред хората, имат си домове и се появяват на вярващите, сядат с тях на трапезите и им говорят . Другият свят на самодиви и змеьове, които присъстват в разказите на хора от първо лице в стил „вчера бях на нивата и го срещнах, та ми проговори….еди кво си“. Другият свят, където усойни и влажни пътеки те водят до хилядолетни свети места, където всепоглъщащата тишина ти позволява да чуеш думите на сърцето си. Палиш свещи, наричаш желания, гладно поглъщаш залците обреден хляб, задължително донесен от някой в групата и се чувстваш вечен. Вечен си и затова се завръщаш!
Защото вечерта, когато си избрал да преспиш в тази планина, ще приседнеш под тихия смокинов навес, който ухае, защото смокините зреят бавно и сочно, както и гроздето…..Ще отвориш бутилка ароматно вино или анасонлийка /еднакво подхождат на смокините/, на старата дъбова маса, излъскана от блъскане на хлябове и козунаци, ще сложиш парче сирене /защото не може да не минеш през биволската ферма наблизо/, ще скъсаш босилек с домат от градината, ще си взел някоя прясна пъстърва от рибарника или ще наловиш речни раци…..бабата от съседната къща ще донесе баница с треволяци, дето тук наричат зелник. И с отбраните си приятели ще разнищвате преживяното, а може и да мълчите от преживяното…. гладно поглъщайки даровете на Странджа, усещайки всеки деликатен и силен аромат на храната, ще я изядете първо със сетивата си, защото от преживяното те са изострени…..
И ще ви се стори като завръщане. Като едно забравено „у дома“.
И ще се завъръщаш вечно.

Устието на Река Велека

Prev

1of13

Next

Село Варвара

Prev

1of16

Next

Село Бродилово

Prev

1of14

Next

На най-престижния конкурс за вина в Германия : Wine Award International , WINE System AG. Изключителното червено вино от серията ОРГАНИК на Тера Тангра разчупи представите на германските вино специалисти. Дегустационният профил на виното Органик на Тера Тангра, публикуван след разкодирането на резултатите от престижния конкурс, ни кара да се гордеем с нашето неповторимо късче земя в Южен Сакар и изкусното майсторство на нашите лозари и винари. Това са основните фактори, които предопределят успехите на вината на Терра Тангра у нас и по света.

Със създателката на The Balkans International Wine Competition – г-жа Галина Нифору, разговаряме дни преди шестото издание.

Wine & Food Society News
Как се роди идеята?
Годината е 2011, когато взех решение да излеза самостоятелно на винения пазар в България. По това време в социалните мрежи започнаха да се появяват постове на различни приятели винари от балканските страни. Другата провокация дойде от преките ми впечатления от Гърция, където съм живяла, и наблюденията ми на гръцкия винен бранш, който е безспорен лидер на региона към момента. Питката стана готова, след като събрах количеството произведено вино на всички балкански страни и се оказа, че регионът е пети по производство в света, нещо което не съм предполагала. Последва пътуване до Атина и среща с моя приятел – първия Master of Wine на Балканите, Konstantinos Lazarakis, и се търкулна колелото. По негова препоръка, поради чувствителността на балканските нрави /тук леко се усмихва/ , в конкурсната част прилагаме австралийската система на оценяване, като най-прецизна и честна към участниците.
В журито всяка годинa каним различни Master of Wine от цял свят точно поради тази причина. Тази година при нас са: Konstantinos Lazarakis MW BIWC Chairman Greece, Caroline Gilby MW United Kingdom, Christy Canterbury MW USA, Rod Smith MW United Kingdom /France.

Wine & Food Society News

Вашата първа среща с виното?
От много малка. И по бащина и по майчина линия. Произхождам от Чирпан – един много древен край за правене на вино в България. И двамата ми дядовци произвеждаха в условията на социализма, разбира се. И както казваме ние – „ Кръвта на Вода не става”, а се оказах и „мъжкото момиче” в семейството…

Wine & Food Society News
Как дойде решението да поемете професионално по пътя на виното?
Любовта! Бях много влюбена и трябваше на Всяка цена да бъда в Пловдив, защото Той беше там. А в Пловдив, се намира Университетът по Хранителни Технологии на България. За влюбено момиче на онази възраст „на всяка цена” е голяма сила. Останалото беше лесно. Сега любовта е като хубавото вино – светоусещане за радост и светлина към дъщеря ми, близките и приятелите, с които споделяме общи радости.

Wine & Food Society News
Кое е най-голямото винено приключение на Галина Нифору?
По време на първото ми обучение в OIV – International Organisation of Vine and Wine. Градът е Париж. Месецът е декември. Годината е 1995. България не е член на Европейския съюз и в сила са всички визови ограничения включително и за транзитно преминаващи през европейските летища. По образователните програми на OIV се разменят групи в страните на участниците в обучението. Трябваше да придружавам такава група за България, но на летището френската служителка не ме допусна до самолета, защото нямах транзитна виза за Австрия, и групата замина без мен. В този момент започна най-голямата стачка в историята на Франция, аз останах блокирана на летището с дни, обезпечена с 12 франка в джоба, което стига за един кроасан плюс пакетче дъвки, и няколко бутилки вино в куфара.

Wine & Food Society News
Остана ли нещо, с което си се захванала и не се е случило?
Нещата ми се случват. Ето Балканският форум се провежда вече шеста година. Започнахме промоционални проекти на български вина в САЩ, Япония и Китай. Но, имам една мечта в професионален план – най-накрая виненият бранд на България да се случи. Няма друга страна по света, която да произвежда вино и да е толкова изостанала в това отношение. Защото, ако искат да имат пазарен успех производителите и държавата да се презентира чрез един наистина успешен сектор пред останалия свят, трябва да се започне оттам. Това зависи от волята и визията и на двете страни. Ако това не стане в най-скоро време, не изоставаме, а направо изпадаме от всички бизнес-процеси в бранша. Експертите ги имаме. И тъй като съм позитивен човек и вярвам, че виненият бранд на България ще се случи, след това мога да се оттегля на някой южен гръцки остров. Използвам възможността да поканя всички, които искат да опитат повече от 1000 вида балкански вина, да заповядат от 7 до 9 юни в НДК .

„Виното и храната в творчеството на Салвадор Дали”. Това не е тема за зрелостен изпит, а две книги “Wines of Gala” – „Вината на Гала”, и “Les Dîners de Gala”- „Храните на Гала”. Заглавията не са посветени на една телевизионна водеща, а на жената до Дали. За всеки един испанец,  храната и виното са основна част от съществуването, макар и сюрреалистично разказано. В “LesDînersdeGala” е реализираната мечта на 6-годишния Дали да бъде готвач, както сам твърди. Книгата е издадена през 1973 г., когато е на 68 г. Илюстрациите са пиршество на характерното чувство към абсурда, а рецептите – 150 на брой – са събрани от топ готвачи на Париж. Четири години по-късно излиза “Wines of Gala”, като своеобразно продължение…

Prev

1of5

Next

Фермерските пазари у нас са и място, на което ти предлагат мента вместо джоджен и ти казват, че е разкошна подправка за боб, подведени от зашаматения вид на гражданството, пригласящо акапелно по темата „Еко, Био, Мио”.  Въпросното население с  все така възторжен поглед търси родопски картофи по Цветница и силно недоврчиво изслушва обяснението,  че по това време такива не съществуват.  Ако нямат баби тези  хора,  пък са толкова в темата, има едно село – Google се нарича.  Разглезени от изобилието  на всякакви вносове и промоции, залели веригите, възторгът  леко се помрачава  от цените и се артикулира във възгласи: „ Ама много е скъпо, килограм сирене толкова и толкава…” , на което горд фермер, без касов апарат, отговаря: „Ама т’ва е Био” И така в алъш-вериш  улисани, никой не си задава въпросите:  „ Какво ядем?” и „Какво пием?” всъщност. Истинските фермери, слава Богу, че ги има, по очите, стоката и думите ще ги познаете.  Все пак фермерските пазари са едни от малкото начини до нас да стигнат истински продукти, засега…

Историята започва през 1900-та година, когато във Франция братята Андре и Едуар Мишлен публикуват първия пътеводител “Мишлен”. Всъщност това е наръчник, създаден от пътуващите търговци на гуми “Мишлен”, в който са си отбелязвали сервизите по-пътя, където могат да си сменят гумите, бензиностанциите, както и местата за хранене и спане, които са най-добри според тях. Едва през 1923 година в него се появява секцията ресторанти…. За съвременната сила на Пътеводителя “Мишлен” по-големите с усмивка ще си спомнят онази комедия с Луи дьо Фюнес от 1976г., наречена “Крилце или Кълка”, а за неродените тогава – забавлението е задължително.