Ива – Проводница от този до Другия свят, ваш водач в Wine & Food Society Сафари.

Романтизма на столичната мода ме беше прихванал през 2008 г.. От година имах своя къща в странджанско село, досами морето.
Преди няколко дни леля Дукена, намина през нас, че утре бил панагира – Светеца на селото ще се почита, та имам хубав розов храст в двора – да накъса,че да украси иконата. Тя се грижи за църквата и по странджански я наричат епитропка, висийка – демек, управителка. Дукена си набра от трендафила ми и каза надвечер да и ида на гости, щяла да прави празнични пити за празника.
Влизам в най-тихия двор на света. Вярно е, че на село си е тихо по принцип. Тук къщите и дворовете имат една тайнствена тишина – под сурдинка, хем чуваш чопленето на кокошките, хем подрънкването на тигана в лятната кухня и съседката можеш да чуеш, където подвиква…..Но е тихо, досущ като в църква. Леля Дукена е запретнала ръкави и е размесила няколко големи топки тесто, които ми се струва, имат различен цвят. Обяснява ми, че на светеца е обрекла три хляба – единият с мед, другият със сирене от козичката и хляб с билки, каквито сама гледа в градината. Блъска буците по сто пъти и ми ги подава и аз да усетя топлината на тестото…твърдостта на съвършения хляб. Учи ме на молитва, докато го разглаждам между дланите си, да я редя върху него. Заръчва ми да мисля за хора, които обичам и то – хубави работи. Ако си влюбена, казва, най-добре става хляба – тогава пеперудите под сърцето редят молитвата без думи. И се смее и блъска хлябовете върху стар дъбов плот, очевидно създаден за тази работа, поне преди 200 години. На мястото на днешният й дом е имало голяма гръцка къща с чардаци, по-големи от стаите. По тях, разказваше ми леля Дукена, майка ми навързваше на ленен конец дафинов лист, стръкчета розмарин и мащерка за да държат странджанските караконджули далече от селото. После, като преседят тия билки на вятър, на чардака и попият от нощите, сипвала ги във вода след залез, срещу неделя – с водата омесвали билкови хлябове с магически сили – за зачеване, за любов и против болести. И така до днес леля Дукена знае – на Светеца трябва да има хляб с билки. Медения хляб го правим за Богородица или за Маринка/така галено наричат тук Св. Марина/, а билковият е за магията и чудесата, дето ще ги извърши светеца, чийто празник почитаме.
Старата къща съборили комунистите и им дали материали да си построят двукатна от бетон и желязо.
Магиите започнали по-малко да хващат и хлябовете не втасвали толкова хубави. Затова леля Дукена си построила в двора малка дървена кухничка/салма/, където в тишината на селския двор чудесата започнали да се връщат. Разказва ми, озърта се, продължава да търка ръце в престилката си, да почисти брашното…..лъсна две тънкостенни чашки за ликьор и сипа в тях гъста розова течност, мътна и ароматна. Вино, от моето……сама си го правя, като се разшетам тука из салмата, да ми повдига духа, да ми говори, че не всеки ден ми идват гостенки. Сложила е трите огромни хляба на стара чугунена печка да втасват и въпреки, че е август и жегата е непоносима по прашните селски улици, тук в този двор с асми и смокини, в старата салма, почти не усещам гъстия въздух. Само аромата на билков хляб и стипцивото вино, правено не по рецепта, а по магьоснически, със съновидение. Че кога, вика Дукена, мен ще ме учат на винопроизводство….то по тоя край, вътре в Странджа, вино не става….Ама тя го сънувала и затова си го прави. Хлябовете втасаха втори път, леля Дукена разкъса почти стръвнишки тестото им и извади дълга стъклена бутилка, с която започна да разточва – точилка никога не била имала. Направи малки розички от трите вида тесто по равно и ги нареди в голяма кръгла тава във формата на слънце. Този хляб, ми каза, е моят – в него съм сложила и от лошото и от доброто, и от човешките слабости и от любовта – но всичко е по равно. Другите три хляба нагизди внимателно в различни форми – единия направи на усукана змия, като символ на безкрая на живота и смъртта, другият украси на цветя, а третият –пак на слънце. Тези трите ще занесем след залез слънце да преспят в църквата. После ще се върнем да си допием под асмата и да опечем последният хляб. Ще нощуваме край него, да не го грабнат самодивите! Ще изпържим яйцата, дето тая вечер ги снесоха кокошките, ще сварим един петел – заколих го в неделята преди празника, ще опечеме на чугунената печка 11 глави чесън…..Утре панагир ни чака, не мой да идем гладни…така ми каза. Сипваме си вино, разтваряме узрели лилави смокини, слушаме тишината на странджанската панагирска нощ….В тази нощ светеца идва при хората, влиза в домовете им и им прошепва предсказания. На тези които спят, но вярват – праща съновидения. Претърсва долапите и печките за гощавка – в тази дива планина светците си търсят своето и наказват…..Хляба на леля Дукена – с билето, стои покрит с месал върху печката…питай ме как го увардих – от себе си.

Полунощ е и обилно нахранена от приказките, сънищата и магьосничествата на леля Дукена, все пак гладно гледам и пазя оная пита – ухае на дъб и на мед, на босилек и чесън, на кози и масло…..Теменуженото небе е изпълнено със звезди, каквито има само тук. Те всъщност са дупки в пода на рая над Странджа, над Бродилово…..
Ароматите и вълшебните приказки са леко избледнели, когато се събуждам изтегната върху твърдите възглавки на нара в салмата…..
Леля Дукена ме побутна и подкани да стана…..теменуженото на нощта никак не се беше разтворило, а тя ме поведе…извън селото излезнахме, държи шише с вода, друго – с вино и месал с оня хляб, който вардихме заедно…..спускаме се по една тясна пътечка, направо недоумявам откъде се процежда светлината, която е в краката ни. Мълчим, питам нещо – тя само се обръща и ме поглежда, сякаш не ме вижда. Изведнъж се спря, остави торбите, извади свещи – запали ги и започнах да долавям очертания. Това, вика, е одърет на светеца, аз съм му висийка, аз го чистя, аз паля свещите, аз вдигам слънцето на тоя ден. И взе да съмва и слънцето да се дига. Нареди водата, виното, извади икона, облече я с червена одежда, окичена с мъниста и стари парички, извади и трендафила окъсан от моя двор…, бръкна в извора под одърчето, наплиска иконата, наплиска очите си, очите ми…..Дойде време и хляба да разчупи. Вика ми – чакай да зазорее, да поздравиме слънцето, ние двете магесници….не си същата вече, да знаеш – не си същата…Самодивски хляб си месила, говорила си му и си го вардила…не си вече същата….Изядохме до троха хляба натъпкан с печен чесън, козе сирене и билки, пихме от виното, дето е правено по магьоснически …. Камбаната на църквата Св. Пантелеймон в далечината на селото заби енергично и тържествено….Пантелей е харесал гощавката, иначе камбаните му онемяват….. Не бях вече същата….магьоснически обреден хляб опекла и вкусила….изпила вино, колкото за две години от предния ми живот…..Странджа превръща хората в господари на деня и нощта, жените във владичици…..или поне тези, които знаят рецепта за варден от самодиви хляб. Пренощували под дупките на рая над Странджа…..